(Virgin and Child“ by Antonio Vivarini)  ╫ Да си родител през

(„ Virgin and Child “ by Antonio Vivarini) 

╫ Да си родител през погледа на св. Богородица (I част)

Ще разгледаме майчинството (и бащинството), което е изключително благословение, берекет и наслада за индивида, по отношение на живота на Света Богородица.

Първо ще се спрем на нейния дивен разговор с Архангел Гавриил. Там ще се удивим на нейната непорочност. Дори единствено това, че един човек може да стои пред един Архангел и да беседва с него е доста значимо, значимо, неповторимо, немислимо.

Чистотата на Света Богородица й дава тази височина да приказва с Ангели. Сещам се за оракул Авакум, който споделя: „ Ще застана на мястото ми, ще застана на стража и отсам ще чуя Божия глас и това, което ми каже, ще ви го предам “. Мястото, което Бог дава на всеки човек, не е инцидентно. И в случай че застанем с непорочност, в действителност ще чуем Божия глас. Да застанем достоверно, истинно, това ни е нужно – без значение дали съм татко, майка, дете, брат, християнин, да застана на моето място, отговорно, тъй като това място, което Бог ми дава, е земното място за „ изстрелване ” в небесното царство и родно място. Това е скъпо. Определени пъти роптаем, оплакваме се, не желаеме и не обичаме мястото, което Бог ни е дал, и не можем да разберем какво губим. Чистотата е онази, която ще ни продиктува да застанем на мястото си.

И Света Богородица в оня миг какво дава посредством своята непорочност? – Своята истина. Помисляли ли сме в миналото, когато застанем на мястото на татко, майка, брат до каква степен сме истинни? Ако сме истинни, ще изречем истина, и тази истина ще освободи другия, без значение дали е наш брат, брачна половинка, брачен партньор, дете. Определени пъти не сме чисти, не стоим на мястото си, не споделяме истината, и по тази причина другият остава затворен в неговото положение,  в неговия свят, в неговата пристрастеност.

Ще ви опиша една къса приказка. Приказките отморяват и по доста учтив, гальовен и мил метод ни споделят огромни истини.

Имало едно време един цар, който обичал истината. Той видял, че към този момент е на пределна възраст и към този момент не може да остане на царския престол. Колко хубаво нещо! Когато си чист, виждаш живота си, твоята истина, и тази истина има да ти каже доста неща. Той видял, че към този момент не може да носи своя кръст като цар и трябвало да съобщи кръста, щафетата на някой по-млад и вероятно по-способен от него. Кой обаче бил кадърен да го наследи? Нека забележим. Кой може да седне на това място? Трябва да е истинен, чист. Царят направил следното: извикал всички младежи от региона и им споделил: „ Вижте, през днешния ден ще ви дам едно семе, ще го вземете, ще го обработите, ще се грижете за него в течение на една година. След това ще дойдете тук да видя какво сте създали. Този, който е отгледал най-красивото растение, той ще заеме моя престол “.

Всички взели семето и незабавно се втурнали да го обработват, да го слагат в саксия, да се погрижат за него, да го поливат и да го слагат на слънчева светлина. Един юноша взел семето, сложил го в саксията, напоявал го няколко месеца месец, само че нищо не поникнало. Сигурно не трябвало да го полива постоянно? Сигурно не е на хубаво място? Сменял мястото му. Но нищо не станало. Семето не поникнало. В саксията имало единствено пръст. Времето минало. Майка му отишла и му споделила:

– Къде ще вървиш с това? Как ще го представиш на царя?

– Ами това ще занеса.

– Защо не вземеш растението, което имам на двора, което е цъфнало и има плодове?

– Не мога да направя това, майко! Аз това направих.

– Няма ли да те е позор да отидеш с него?

– Положих старания, само че нищо не стана.

Той взел празната саксия. Представете си, отиваш в двореца и по пътя – тук е най-голямото прелъщение – да срещаш другите, в саксията на единия имало прелестно дърво, на другия – цъфнало растение, на трети – растение с плодове. И ти да седиш с твоята саксия, в която има пръст, т.е. нищо, и да гледаш другите. И въпреки всичко това е твоята истина – ти си се опитал, това си могъл да направиш. Той траял и стигнал до двореца. Влезли в тронната зала. Царят минал около всички, видял саксиите, застанал пред младежа и му споделил:

– Ти, детето ми, нищо ли не направи?

– Царю, аз ще ви кажа истината. Опитах се, поливах го, сменях пръстта, приказвах му, пеех, тъй като зная, че растенията се нуждаят от ласка, компания, само че нищо не поникна. Очевидно не съм заслужен.

– Добре! Седни на моя престол!

Другите се сащисали.

– Ама какво правиш, царю? Това е незаслужено!

– Момент! Миналата година, на този ден на всички дадох по едно семе. Така ли е?

– Да.

– Семената, които ви дадох, бяха сварени. Изключено бе да поникне нещо от тях. Всички вие поискахте да омаете освен мене, само че и личното си Аз. Не ви хареса истината. Докато този юноша е истинен, чист и заслужава да заеме трона!

И по този начин, кой е чист? Този, който се е научил да излиза от своята воля и да влиза в Божията воля. Колкото повече напредваш в Божията воля, толкоз повече се очистваш, толкоз повече се издигаш. И колкото повече се очистваш, толкоз по-истинен ставаш. Чистият човек е истинен човек. Тази непорочност и тази истина я виждаме в лицето на Света Богородица. Както пеем в богослужението, тя е „ пречистият храм на Спасителя... “ (от Кондака на Въведение Богородично – бел. ред.)

Чистият, индивидът, който вижда своята истина, ще се издигне и в покаянието, ще влезе и в смирението, ще стигне и до любовта, ще завоюва Бога. Истинният, чистият човек. Това, което може да приказва на Бога, е тази непорочност и истина. Виждаме това в живота на Света Богородица, от момента, в който Бог ни я показва, до през днешния ден.

Един дъртак на Света Гора споделя: „ Не оставяйте Света Богородица даже за момент! “. И по какъв начин да се държим за нея? Чрез помисъла, посредством сърцето, посредством живота, посредством молитвата. Първо да я поздравявате. Когато срещаш някой на пътя, какво правиш? Първо го поздравяваш. И по-късно да я молиш. Как я поздравяваш? Чрез Акатиста. Как я молиш? Чрез Параклиса. И по кое време можеш да направиш това? Когато със зъби и нокти на душата си се държиш за края на дрехата й. И тя те води там, където съществува непорочност, там, където съществува истина, там, където е Бог. Няма да те води на никое място другаде.

Знаете ли кой е нашият проблем? Нашите деца са чисти, само че в случай че ние не сме чисти, тогава разбирате, че там се основава проблем. Как е допустимо с мръсни ръце да докосна оня, който е чист? Затова бащата, майката, братът, християнинът, приятелят е оня, който непрекъснато поставя грижи да се очисти – посредством покаянието, себепознанието, смирението. Бог ти дава нещо чисто, дава ти едно дете в фамилията и с това ти е дал пай от небето. Нима е допустимо да го стъпчеш на земята? Знаете ли какъв брой мръсни следи  оставаме в живота, по които нашите деца вървят? И тук е нашата отговорност. Разбира се, ще ми кажете и помислите – „ Но допустимо ли е? Хора сме! “

Ще ви кажа нещо, което аз не го споделям, а отците на Църквата. Господ споделя: „ блажени чистите по сърце “. И ти казваш: „ Я чакай, но кой може да е чист по сърце? Има ли човек, който да може да съобщи, че е чист? Кой ще го каже? Никой. Както Христос споделя, който е без грях, дано пръв хвърли камък. Кой хвърлил камък? Никой. Има ли някой чист по сърце? Никой. Тогава по какъв начин Христос споделя това? Нима е безпочвено и няма никаква връзка с действителността? С индивида? “. И св. Йоан Кронщадски дава отговор: „ Чист не е този, който е стигнал до чистотата, и идеален не е този, който е стигнал до съвършенство, и свят не е този, който е стигнал до святост, а свят, чист и идеален е този, който е положил старания и се е подвизавал за своята непорочност, святост, съвършенство. “ Той е чист, ние не сме чисти. Но можем да поставим старания и да се подвизаваме и тогава е несъмнено, че битката за ликвидиране ще даде отражение върху чистотата на децата ни.

Със съкращения от: „ Да си родител през погледа на св. Богородица “ (I част), Отец Спиридон Василакос, превод Константин Константинов
Източник: 
Изображение: „ Virgin and Child “ by Antonio Vivarini; chinaoilpaintinggallery